Подготовката за пътуването на екипажа Artemis 2 до Луната е в разгара си, като НАСА пуска различни поправки, надстройки и нови технологии в подкрепа на мисията, която може да се случи най-скоро през 2024 г. Сред по-вълнуващите разработки са огромен нов резервоар за водородно гориво и актуализирана система за евакуация, която ни напомня за ерата на космическата совалка.
Artemis 2, продължението на наскоро приключилата мисия Artemis 1, стартира не по-рано от края на 2024 г., но НАСА, в опит да поддържа тази времева линия, вече е в режим на стартиране. Ключова разлика между двете мисии е, че астронавтите ще участват в Artemis 2, което изисква някои важни добавки и корекции, които не са били необходими за Artemis 1 без екипаж. За тази цел екипите с Exploration Ground Systems работят усилено в космическия център Кенеди на НАСА във Флорида.
Прочетете още
Голямо разочарование на Artemis 1 беше изстрелването на ракетата на NASA Space Launch System (SLS) от земята за първи път. Продължава технически проблеми и досадни течове на водород изискваше НАСА да извърши множество опити за изстрелване с високата 322 фута (98 метра) мегаракета най-накрая полетя на 16 ноември 2022 г. от третия опит. И това не включва четирите репетиции с мокри рокли (или пет, ако решим да включим тест за криогенно зареждане направено на 21 септември). Като допълнително усложнение планиращите мисията трябваше да притиснат опитите за изстрелване в график на полета, продиктуван от небесните събития, а именно позицията на Земята спрямо Луната и Слънцето.
Лесният достъп до течен водород – пропелантът, който захранва четиримоторната основна степен на SLS и едномоторната междинна степен на криогенно задвижване (ICPS) – би улеснил значително екипа на Exploration Ground Systems да извършва последователни опити за изстрелване в вероятно събитие на скрабове. Казвам вероятно, защото течният водород или LH2 е такъв известен като труден за задържане.
Новият резервоар за течен водород от 1,4 милиона галона, разположен в рамките на стартовия комплекс 39B, ще служи за намаляване на времето между множество опити за изстрелване, обясни НАСА в изявление. Джереми Парсънс, заместник-мениджър на НАСА Exploration Ground Systems, каза репортери в края на миналата година, че новата водородна сфера „ще ни позволи да получим повече последователни опити за изстрелване, което е огромна способност, когато сме по-малки [launch] прозорци.” След като заработи, това ще бъде най-големият резервоар за течен водород в света, Според към Криогенното общество на Америка.
Програмата Exploration Ground Systems в момента има съществуващ резервоар за течен водород на стартова площадка 39B, който може да побере 850 000 галона. Този резервоар е конструиран по време на мисиите Аполо и е използван по време на ерата на совалките. За Artemis 2 и след това „и двата резервоара за течен водород ще бъдат използвани“, потвърди днес говорител на НАСА пред Gizmodo.
Новият резервоар за течен водород ще има капацитет от 1,4 милиона галона, но с използваемо пространство по-близо до 1,25 милиона галона, изясни говорителят. Основният етап на SLS и ICPS изискват повече от 537 000 галона течен водород. Напълнен с 1,25 милиона галона от супер охладените неща, новият резервоар ще съхранява повече от два пъти количеството течен водород, необходимо за едно изстрелване, и с известно свободно място, като се има предвид, че част извира на стартовата площадка. Комбинирани, двата резервоара за водород ще осигурят капацитет за съхранение на течен водород от 2,1 милиона галона. Конструкция на новия резервоар започна през 2018 г.
Когато се подготвят за изстрелване на SLS, наземните екипи прекарват течен водород от резервоар за съхранение към основата на Mobile Launcher, използвайки преносни линии. Оттам пъпната част на сервизната мачта прехвърля горивото в основната степен и резервоарите на ICPS. След като новият резервоар бъде завършен, наземните екипи ще проведат тестове за валидиране, за да „се уверят, че получаваме правилните налягания, дебити, няма проблеми с колектора и неща в тази насока“, каза Парсънс.
В Стартов комплекс 39Б се изгражда и крайна зона на системата за аварийно излизане. В случай на авария по време на обратното броене на старта, астронавтите могат да използват тази система, за да напуснат безопасно зоната на стартовата площадка. Системата, която не беше необходима за Artemis 1, ще бъде подобна на тази, използвана по време на програмата Shuttle, в която астронавтите седяха в кошници, държани от кабели. Това е нещо като подплата с цип, но без забавлението.
Модернизираната система „ще позволи на астронавтите да излязат от Orion в бялата стая на Crew Access Arm през мобилната изстрелваща кула до превозните средства за спешен транспорт на земята и нататък до безопасно убежище“, според НАСА. Новата система за аварийно излизане ще включва по-голям капацитет и различни подобрения, за да отговори на изискванията на Artemis 2 и предстоящия Ракета Block 1B SLS необходими за Артемида 4 и бъдещи мисии на Луната.
За Crawler Transporter 2 екипите планират да подменят отделните обувки или плочите на протектора на двете му големи вериги, в допълнение към добавянето на нови цилиндри за кормилно управление и работата по контрола на корозията. Наземните екипи също са в разгара на ремонта на щетите, нанесени от Mobile Launcher по време на встъпителното изстрелване на SLS. Това включва спукани тръби, изпържени камери и взривени врати на асансьора на кулата, които бяха, ъъъ, взривени.
В ход е и подготовка за екипажния модул на Artemis 2 Orion, който всъщност ще съдържа екипаж по време на Artemis 2. Подобно на Artemis 1, Orion ще премине покрай Луната и ще се върне у дома на Земята без никакви дейности, планирани на лунната повърхност. Това постижение – първата лунна разходка след мисията на Аполо 17 от 1972 г. – няма да се случи до Артемида 3, която в момента е планирана за изстрелване през 2025 или 2026 г.
Капсулата Artemis 2 Orion ще разполага с хардуер, който не е включен в Artemis 1, „включително нормални и аварийни комуникационни компоненти, дисплеи, ръчни контролери, странични и докинг люкове с пълна вярност, контрол на околната среда и подсистеми за поддържане на живота за азот, кислород, вода и въздух , както и управление на отпадъците и откриване и потушаване на пожари“, според космическата агенция. Топлинният щит на Orion ще бъде добавен преди лятото. Що се отнася до критично важната система за прекъсване на изстрелването на ракетата, тя е завършена на 90% по отношение на сглобяването, интегрирането и тестването.
Изглежда малко рано да се говори за Artemis 2, но краят на 2024 г. не е толкова далеч, особено що се отнася до графиките на НАСА. Космическата агенция не е известна със спазването на крайните срокове, така че всичко това е много необходимо. НАСА също се възползва от огромния успех на Artemis 1, позволявайки й да насочи твърдо погледа си към следващата мисия.
| Повече ▼: 7 неща, които научихме от изключително успешната мисия на НАСА Артемида 1
Още от Gizmodo
Запиши се за Бюлетин на Gizmodo. За последните новини, Facebook, Twitter и Instagram.